Много се промени през изминалите месеци – държавите затваряха и отваряха границите си, хората бяха задължени да седят вкъщи, някои загубиха работата си, други забогатяха, едни семейства откриха, че не са един за друг, а други се сплотиха. Животът изглеждаше несигурен и тази несигурност и многото свободно време прекарано вкъщи дадоха почва на хиляди теории на конспирациите да се множат.

Едно нещо е сигурно, няма нищо сигурно.

Разговарях с приятел, който от както го познавам е много подреден и изглежда е осмислил и изяснил живота си – купил си е жилище, има хубава работа, пътува около света и се наслаждава на изискани места. Но изведнъж той загуби работата, на която беше базирал всичките си планове и светът му рухна. Ами сега? Когато го срещнах изглежда преживяването му беше отворило очите: „Знаеш ли – каза той – от тези планове нищо не става. Осъзнах, че не можеш да плануваш повече от няколко дни напред. Аз си бях планувал целия живот, а сега всичко се изпари. Колко глупаво е било да планувам на вятъра, вместо да живея в момента.“

Ако има нещо, което ни показаха изминалите месеци, то е че не знаем нищо и не може да знаем нищо … и дори не трябва да знаем нищо … защото, каквото и да мислим, че знаем, то не е универсално и ако е вярно в един момент, то в другия може и да не е.

Единствения начин да бъдем пълноценни, щастливи и истински е да бъдем в момента, във всеки един момент спрямо нуждите на момента, без да градим системи от мисли и познания, които да си пазим за бъдещето.

Много хора мислят, че трябва да се подготвят за потенциални премеждия. В основата си умът ни се гради на недоверие, съмнение, страх и опит да предотврати хипотетични сценарии.
Може би си забелязал, когато се подготвяш да ходиш някъде или да правиш нещо и започваш да си мислиш за неща, които могат да се объркат и започваш да взимаш мерки, за да го предотвратиш и най-често напълно ненужно, защото нищо не се случва така, както си се опасявал, че може да стане. И какъв е бил смисълът, да точиш ножове за битка, която никога няма да се състои?

Когато живееш в момента не трябва да знаеш нищо предварително. Това е приключението на това да си жив, да си свидетел на това как живота се грижи за живота без нуждата от контрольор.

Много често са ми се случвали неща, които няма как да планирам и дори, ако съм се опитала да ги планирам да съм ги объркала. Как прекарвам цял ден на един площад, на който минута след като си тръгвам започват размирици, протести и хаос, които аз така и не виждам без дори да съм се опитала да ги избегна?
Как на границата, когато мерките за пътуване са строги ме насочват към опашката, на която почти няма проверка? Ако се бях опитала да отида там най-вероятно нямаше да се получи.
Как тръгвам на някъде, но изведнъж осъзнавам, че съм забравила нещо и се връщам вкъщи точно в минутата преди да завали порой? Не е трябвало дори да знам прогнозата за времето, за да остана суха.

Когато си в момента няма нужда да плануваш, защото живота планува за теб. Няма нужда да знаеш, защото живота знае вместо теб. И какво ли можем да знаем отделно от живота? Когато си мислим, че знаем нещо най-често грешим. Когато се опитваме да избегнем нещо, се оказваме точно в центъра му.

Единственото, което се иска от нас е да бъдем, а ние вече сме. Всичките ни проблеми започват, когато се заблудим, че сме отделни от живота и трябва да се борим с него, да се предпазваме от него и да кроим собствени планове за оцеляване. Когато престанем да виждаме единството и хармония на това, което ни заобикаля и приемем арогантността на егото, чиято основа е „Аз съм отделен от другите и отделен от живота. Аз знам повече и мога да се справям сам. Искам да съм повече от другите. Аз съм велик.“

Защо повечето хора не живеят в момента и не преживяват естествената хармония на битието? Защото за това се изисква смирение. Смирението е ключът към чудесата. А в основата си смирението е липса на его и липса на арогантност. Смирението е да знаеш, че нищо не знаеш и да си отворен да преживееш истината на момента. Смирението е да избереш да обичаш, вместо да си прав, да дадеш, дори, когато нямаш, да признаеш, че има по-велика сила от теб и да й позволиш да си върши работата, вместо да се пречкаш.

Колко често си губим напълно времето в празни приказки и ядове, защото си мислим, че ние знаем най-добре? Виждам толкова хора, които прекарват времето си да се ядосват за хиляди неща, защото те разбират повече. И какъв е смисъла? Вместо да правиш това, което можеш с това, което имаш, да роптаеш и развиваш теории за края на света?

За да живееш в момента, трябва да се откажеш от това да си прав, да се откажеш от това да знаеш повече, да се откажеш от идеите за себе си и за света … и просто да бъдеш. Какво по-хубаво от това?

Да се събудиш сутрин и да осъзнаеш, че съществуваш. Да изпиташ благодарността, че си жив, в този момент, в това време, на тази планета. Да погледнеш към небето вечер и да видиш колко миниатюрни са мислите ти в безкрайността на вселената. И да обичаш без причина, без обект, просто така, защото това умееш най-добре, защото ти си Любов.

И тогава няма да има място за ненужни мисли и негативни думи. Само една сладка думичка ще бъде в твоята уста … и това ще бъде думата Благодаря.