Преди време бях прочела една мъдра поговорка, уви не си я спомням конкретно, но есенцията ми изглежда приложима за времето, в което живеем. Тя казва, че качествата и мъдростта на човека не се тестват в мирно време, а по време на криза.

Има хубави аспекти на това да срещаме предизвикателства по пътя си. Ако всичко отговаряше на нашите желания и проекции, вероятно никога нямаше да разберем дали има нещо вътре в нас, над което трябва да поработим, дали има нещо, което трябва да погледнем.
Мъдрият човек се възползва от всяка ситуация. Когато виждаш доброто и възможностите в това, което ти се случва ти наистина можеш да направиш най-доброто от него. Както казват хората, когато животът ти поднася лимони, направи си лимонада. В нашият случай, когато животът ти поднася локдауни, погледни в себе си.

Знаете ли, понякога нещата се случват навреме. Да кажем, че вселената и животът са сгрешили и това, което се случва трябва да е някакъв колосален бъг в системата би било арогантно. Това, че ние не можем да видим смисъла и нуждата от нещо, не значи, че такива няма. Ако отворим очи и погледнем с невинен поглед, вероятно бихме открили, че има някаква божествена хармония в нещата, които ни заобикалят.

Дали някога ще има време, в което всичко ще е перфектно? Може би, но това вероятно не би било на Земята. Защо ли? Защото животът тук се крепи на противоположностите и ако тях ги няма, няма да има среда, в която да съществува животът, както го познаваме.

Предизвикателствата изкарват на повърхността дълбоко заровените проблеми. Ако всичко би било спрямо нашите лични желания най-вероятно никога не бихме видели дали дълбоко в нас се крие някакъв проблем, защото нашите идеи и проекции не биха били предизвикани. И в този случай животът е много справедлив и дори приятел, защото, когато поднесе нещо, което не ни е угодно той всъщност се опитва да освети нещо в нас, което не искаме да видим и най-вероятно не бихме видели, ако всичко се случваше спрямо нашите желания.

Ако се загледаме, в повечето западни страни оцеляването ни е станало толкова лесно, че дори сме станали мързеливи. Времето, когато е трябвало да се спасяваме от диви животни и нито един нов ден не ни е бил обещан е било доста отдавна. Сега не само, че оцеляването ни е по-лесно от преди няколко хиляди години, а дори сме започнали да се чувстваме сякаш животът ни е длъжен. И когато дойде ситуация, която не ни е угодна, като да кажем това, че затворят моловете или заведенията, ние тропаме с крак като малко дете, на което са взели играчката.

Изминалата година извади на повърхността много фундаментални въпроси като например „Мога ли да съжителствам с друго човешко същество и да имам истински взаимоотношения?“, „Наистина ли съм готов да имам деца и семейство?“, „Какъв е смисълът на живота, ако няма с какво да се похваля в инстаграм?“, „Кое е истина и кое не е?“, „Какво всъщност искам и какво ме прави щастлив?“, „Кое е истински важно?“, „Кой съм аз, когато не мога да се асоциирам с работата си, статуса си, приятелите си, дрехите си?“ и т.н.

Фундаментални въпроси, за които не бихме имали време наистина, ако не беше дошла ситуация, която да ни накара да си седим вкъщи. Иначе сме прекалено заети, да погледнем под повърхността и да понесем чувствата, които това би провокирало.

Най-често имаме идеи какво трябва да правим и как да изглежда животът ни и нямаме време да ги поставим под въпрос.

Когато сме във връзка и дори живеем с партньор, но ежедневията ни са достатъчно забързани, че се виждаме реално само няколко часа в седмицата, няма какво да провокира по-дълбоки въпроси вътре в нас. Но когато трябва да седим вкъщи заедно ден, след ден, седмица след седмица, дори 24часа много неща започват да излизат на повърхността, много вътрешни тенденции, които иначе не бихме видели, защото, обикновено, когато ситуацията се нажежи ние просто бягаме, бягаме в приятното, защото е по-лесно.

И така изведнъж трябва да се изправим пред собствения си егоизъм, очаквания, подтиснати емоции и вътрешни конфликти. Очаквания, че другия трябва да бъде по определен начин и да се „подчинява“ на нашите прищевки и идеи какъв трябва да бъде. Емоции и конфликти, които не искаме да видим в себе си и затова започваме да виждаме в другия и да проектираме върху него. Има една теория, че човекът живее със „сянка“, която той не иска да види, неща в себе си, които не приема, от които се страхува или срамува, или които ненавижда и за да може по някакъв начин да се справи дори бегло с тях той ги проектира навън и ги вижда в другия човек. Когато заради локдауни трябва да се затворим вкъщи с партньора си, изведнъж всичко, от което сме бягали излиза на повърхността.

 И така започваме да виждаме фундаментални дупки в основата на разбиранията ни и взаимоотношенията ни. Започваме да виждаме, че може би сме строили живота си на нестабилна основа. Това време може да бъде голяма възможност, възможност да се изправим пред въпросите в себе си, пред подтиснатите чувства и да се запитаме кои сме всъщност и какво искаме изобщо.

Ако не се възползваме от възможността и само роптаем срещу обстоятелствата би било жалко. Дори да отделим 5минути истински да погледнем навътре е по-добре от нищо.

Ако сме достатъчно смели може да седнем и да помислим:
„Какво научих/открих за себе си благодарение на изминалата година?“
„Как израснах и какво осъзнах?“ или „Как мога да израсна и какво мога да науча за себе си от тази ситуация?“
„Има ли нещо, с което ми помогнаха локдауните?“
„За какво съм благодарен от изминалата година?“
“Как мога да показвам по-често любовта си на своите близки?”

Дори да не е нещо колосално и велико все пак е нещо. Когато търсим отговорът само навън винаги ще живеем в дуалност, защото отговорът винаги ще се променя. В един момент ще е един, в другия момент ще е противоположният. Когато погледнем към себе си и се потопим във вътрешното си преживяване имаме шанс да израснем и да открием стабилност и почва вътре в нас, която не подлежи на обстоятелствата и така без значение какво се случва да има нещо, към което може да се обърнем, сигурност, на която може да стъпим, спокойствие, на което може да се доверим, мъдрост, която не идва никъде отвън, а се крие в самите нас.