Всички сме били насърчавани да използваме ума си да решаваме казуси, да планираме живота си и да обмисляме ситуации.
От първата ни крачка сме учени как да стимулираме и развиваме ума си, да мислим по-добре, да създаваме себе си.
Но насърчавал ли ни е някой някога да сме празни? Празни от мисли, идеи, очаквания? Просто в момента без облаче от желание?

Чували сме, че трябва да искаме – да искаме добра работа, красива къща, най-модерните неща, щастливо семейство и пътувания около света, но казвал ли ни е някой някога, че най-висшето е да нямаме желания? Или може би изглежда, че светът ще свърши, ако не искаме нищо и сме празни от мисли? Че ще бъдем безчувствени и животът ни няма да има смисъл?


Всички източни учения сочат към една сила, източник на всичко – празния ум и липсата на желание.

От друга страна, западният свят се фокусира напълно над обратното – още и още желания, планове, идеи и постижения. Но всички знаем как свършва този път, пътят на гонене на желания …
Когато задоволиш едно се появяват още десет. Когато имаш желаната работа вече не е достатъчна, когато имаш мечтаната къща вече ти е малка, когато имаш новата кола, вече има по-добър модел, когато имаш любящият партньор вече ти е скучно …
Сякаш омагьосан кръг.
И често не го виждаме, защото вярваме, че следващото нещо ще ни донесе щастие, и след него следващото и следващото … и никога не спираме да се замислим дали това е така.


„Бъди празен от мисли и желания“ – казва всеки мъдър, източен учител – „това е източника на сила и щастие.“


Истината е, че докато се борим за нещо в бъдещето, за следващото желание, за следващото удоволствие, ние не виждаме това, което е в момента. Когато закусваме, вече планираме обяда, на обяд си мислим какво ще правим вечерта, а вечерта плануваме следващия ден и така винаги сме в някой друг момент. Дори когато постигнем нещо, му се радваме за кратко, защото не присъстваме в момента, а веднага отиваме на следващия, и отново нещо липсва.


Да си празен не значи да свърши света, а да свърши бягането от реалността.


Западният свят е замъглил ума ни с идеята, че трябва да сме някой, че трябва да изградим някаква личност, която е достойна за възхищение. Но тази личност не сме всъщност ние, а сбор от идеи и очаквания, ментален фантом, който си изграждаме и се опитваме да се убедим, че сме. И така спираме да виждаме това, което всъщност сме.

Има два начина да живеем живота – да градим пясъчни замъци от идеи и желания, който всеки момент може да рухне … или да открием почвата в празнотата, от която почва да разцъфти нашата истинска същност и да се разлистят нашите истински качества.

Истината е, че празнотата е основата на всичко – това пространство на тишина и спокойствие, без мисли и желания. Защото ако погледнем, всичко друго е временно … и е тук само докато вярваме в него, само докато го храним с нашите мисли. Но когато спрем и оставим всичко, което е мисъл, всичко, което сами сме си измислили … това което е тук е просто … тишина.
И тази тишина е всичко, което си струва истински, защото тази тишина е свобода – свобода от идеите за себе си, свобода от гонене на вятъра, свобода от илюзиите.


Истинската свобода е, когато си свободен от себе си, всичко друго е условно, всичко друго е игра.


Няма нужда да живеем като някой, който не сме. А ние в нашата същност не сме никой и няма нужда да бъдем, защото да си никой е блаженство.
Ти просто си.
Това е всичко. Ти си.
И това е достатъчно.


Ако истински погледнеш в своето сърце … какво повече ти трябва? И какво повече имаш от това? И какво ще ти даде нещо по-велико.
Преди всяка мисъл и всяка идея, ти си. И в това ‚си‘, в това съществуване няма нищо конкретно, никаква форма, просто празно от форма.
Всъщност ние отдаваме прекалено много значение на формите, и те се превръщат в нашия затвор.

А тази празнота е просто щастие. Дори учени доказват, че вселената е изградена от празнота, атомите и частиците са празнота … всичко е само привидно, но в основата си всяка форма е празнота.
Докато бягаме от това фундаментално разбиране за живота и за себе си няма как да сме щастливи, защото всеки спасителен пояс, който си създадем е само мисъл, която е временна.
А силата, силата е в празнотата. Щом цяла вселена изниква от нея, значи има нещо много величествено. И това величествено нещо е нашата същност.

А как да сме празни?
Просто така.
Няма някаква велика техника. Просто остави за секунда всичко настрана, всяка мисъл, желание и идея за себе си и виж какво е тук, когато не се опитваш да създадеш нещо, когато не се идентифицираш с нещо.
Когато просто си. Кой си, когато просто си?


Снимка / Photo by Flor Blake Photography