„Стресиран бизнесмен постига състояние на просветление по време на … разговор на кафе с Мила Бучели, който е вдъхновение за книжката й „Какво откри Буда”. (списание 8, бр.3(123) март 2019)

 

Ето така започна поредица от събития, които доведоха до една кратка и прекрасна книжка, вдъхновяваща статия в Списание 8, много нови познанства, сърдечни приятели и вълшебно събитие в София, озвучено от мелодията на арфа и вдъхновяваща публика.

Миналата седмица се състоя събитието „Какво откри Буда?”, което беше среща –разговор с мен на темата за себепознанието и просветлението. Тази среща беше и обобщение на книжката ми “Какво откри Буда?”, която за моя голяма радост беше разпространена в книжен варянт като подарък към Списание 8 през март заедно с интересна статия по темата.

И всичко започна с онзи стресиран бизнесмен преди година, който дойде да търси съвет от мен как да си върне мира и щастието … а това, което откри … бе себе си и състоянието без мисли и идеи, състоянието на присъствие и щастие, към което учители от преди хиляди години сочат, и което някои наричат пробуждане или просветление. И така разбихме мита, че това откритие е нещо сложно и трудно, което изисква години и животи в изолация, йога и медитация, лишения и аскетизъм.

Ако един напълно материално ориентиран и стресиран бизнесмен може да го открие на чаша кафе, то бих казала, че е достъпно за всеки, защото това е нашата същност във всеки един момент.

Но ако е толкова лесно  защо тогава често не го виждаме и осъзнаваме, а живеем в привиден плен на нашите мисли?
Просто – защото никога не сме поставяли под въпрос кои сме всъщност и колко е реално  това, което мислим.

Ако четеш книжката „Какво откри Буда?” (която е достъпна напълно безплатно на моя уебсайт) бавно и внимателно може да откриеш същото място, същото присъствие, същатата мъдрост, която Пламен (въпросният бизнесмен) и пробудените учители откриха.

 

Но внимателно значи внимателно …

Важно е да притихнеш в себе си и да оставиш думите да те насочат и да ти служат като огледало, огладало, в което виждаш своята същност отвъд мислите и идеите за себе си.

Всички пробудени учители сочат към едно – да притихнеш. Когато умът замлъкне става очевидно нещо, което винаги е било тук, но което не сме осъзнавали, защото вниманието ни е било погълнато от потока от мисли и нашата същност е изглеждала скрита.

Но добрата новина е, че ние никога не може да загубим това, което сме. Това, което се случва е, че просто понякога не го осъзнаваме. Но самият факт, че съществуваме, дишаме, мислим и чувстваме е достатъчно доказателство, че сме тук и сега в нашата същност.

 

Какво е това откритие, което води до края на страданието и объркването за живота и нашата самоличност?

Снимки Dilyana Hezhah

В някои култури го наричат дори осовобождение, освобождение от заблудите.

Това е просто да откриеш почвата, почвата на всяко едно преживяване било то мисъл, усещане или чувство.

Докато не сме осъзнати за нея ни изглежда, че чувствата и мислите са всичко, което съществува и сме един вид в техен плен. Но когато осъзнаем, че ние сме преди всяко чувство и преди всяка мисъл, дори преди Аз-мисълта, тогава се отваря едно голямо пространство и същите тези преживявания губят своята сила, защото вече няма същата идентификация и личност, за която да се случват. Защото вече се преживяват от едно по-дълбоко място на мир и осъзнатост.

И пробуждането е преди всичко откритието, че няма определна личност, на която се случват нещата. Всички проблеми идват, когато вземаме нещата лично. Но когато открием, че не сме определена статична личност, на която животът се случва и която трябва постоянно да се грижи за това да получава нещата, които иска и да бяга от това, което не харесва остава само преживяването в момента.

Проблемът ни не е в мисълта, чувството или усещането, а по-скоро в интерпретацията и историята, която му даваме и личността, с която се характеризираме.

Но когато видим, че тази личност е просто мисъл, тогава всичко става леко и ефирно.

 

Как това откритие може да подобри живота ти?

Срещнах се с Пламен отново година по-късно, този път на чаша чай и му зададох няколко въпроса специално за мартенския брой на Списание 8, в който е публикувано цялото интервю с него.

Ето някои от нещата, които сподели той …

 

Какъв беше Пламен, преди да открие състоянието на Буда?

П: Преди живеех в постоянно напрежение, на ръба на нервна криза. Имах твъре много проблеми, твърде много работа, твърде много въпроси, които ме тормозеха. Бях роб на моите собствени цели и на моите проекции за живота – как трябва да изглеждам, как трябва да живея, какво трябва да имам. Като човек със сравнително голям бизнес, със 140 служители, бях постоянно под много голям стрес, с постоянни проблеми и неща за решаване.

 

Как се чувстваш сега в сравнение с описаното горе, има ли разлика?

П: Сега каквото и да става около мен, то не може да ми влияе. Но това стана след моето осъзнаване. Станах спокоен и уравновесен. Сега живея по съвсем различен начин и нагласата ми е различна. Сега виждам, че няма непоправими неща. Няма нищо, което да е страшно. Преди вземах всичко много навътре. Сега не го правя, защото виждам, че това са външни събития и те не могат да променят моята същност, те са просто неща, които се случват, идват и заминават. Всичко е преходно. Когато се появи трудна ситуация, зная, че ще намеря решението с течение на времето или когато му дойде моментът. Всичко всъщност само си идва на мястото, когато човек застане отстрани и гледа от малко по-различно място, от своята същност, а не от идеите, които има за себе си.

Всички си представят, че когато някой се пробуди за истината за това кой е, ще махне с ръка към света и ще се оттегли в дебрите на някоя гора. Това очевидно не се е случило при теб. Как живее живота си един съвременен Буда?

П: За мен това, че когато си просветлен, трябва да напуснеш света, е една от въпросните измислени представи, които хората си изграждат в главите. Защо трябва да има рамка? Защо трябва да е в гората, в планината, в града? Буда може да е навсякъде. Може да бъде където иска. Ако си просветлен, не би трябвало да страниш от нищо, защото ти просто приемаш всичко такова, каквото е. Няма от какво да бягаш. Ако аз бих отишъл някъде, то е заради чистия въздух, не заради представата, че трябва да обърна гръб на сегашния си живот. За  мен няма значение материалното, мястото, те нямат такава стойност Аз съм свободен. Живея спокойно. Когато си изчистиш главата, можеш да си щастлив, където и да си и да намериш място за уединение. Например моето място на уединение е колата. 2-3 часа просто си седя в нея, нищо не правя. Модерният Буда може да намери навсякъде място за уединени.

Какво би казал на всеки, който сега е на твоето старо място – напрегнат, стресиран, изтощен от мислене на печеливши ходове и притиснат от крайни срокове?

 

П: Просто трябва да осъзнае колко маловажни, безсмислени и преходни са тези неща. Проблемите ще се оправят, ще дойдат пак, пак ще се случат, пак ще се оправят. Ако човек може да осъзнае това и погледне назад, че винаги са се оправяли работите, винаги нещо се е променяло и не е било фатално. Няма фатални неща! Има просто един материален обгръщащ ни свят, но той не определя нашата същност. И ако човек разбере това, няма никога повече да е стресиран и напрегнат. Защото няма нищо, което да те притисне до стената, което може да ти вземе това, което си ти. Аз знам, че в момента гол и бос да ме пуснеш, пак ще се оправя. Пак ще намеря дрехи и да изкарвам някакви пари, ще построя бизнес и ще изградя нещо. Но никой не може да вземе това, което съм. Ако човек се замисли… той е тук, винаги е тук. Всичко това е дошло, случило се е, заминало е, нови неща се случват, нови неща се променят, но той е ТУК. Когато той осъзнае, че същността му е тук, а не там, не в онези неща, тогава ще забрави какво е стрес и напрежение. Аз вече спя много спокойно. Защото знам, че винаги има изход. Просто трябва да дадеш време да се случи, а някои неща не са в нашия контрол и тях трябва да ги приемем. Както казах, човек трябва да се опита да погледне от малко по-друго място на тези неща и успее ли да види оттам, той ще бъде друг човек. Няма да бъде друг човек всъщност, той ще бъде себе си – истинският себе си.”