Всички сме израснали с примери – примери за това как трябва да живеем, какво трябва да постигнем, за какво трябва да се борим и към какво да се стремим.
От филмите, които гледаме с перфектните романси, които завършват с фойерверки и … живели дълго и щастливо …
През социалните мрежи, където всеки изглежда живее живот мечта – пътешествия около света, щастливи взаимоотношения и усмивки до безкрай …
До нашите роднини и родители, които очакват да покажем нещо достойно и велико на света.

И така ние сами създаваме очаквания към себе си, че трябва да постигнем всичко това – съвършената работа, близки и добри приятели, щастливи взаимоотношения, семейство като за корица на списание.

Но ако нещата не стоят така?

Ако нямаме всичко това?
Ако може би седим сами вкъщи, след като приключи поредната връзка, която не се превърна в щастливо семейство, въпреки обещанията, въпреки, че направихме всичко по силите си и вярвахме, че най-накрая бяхме открили правилния човек. И няма дори на кой да поплачем, защото всички живеят живота мечта и са прекалено заети със своя холивудски сценарий.

Ако, когато се разорим да купим всички готини неща, за да изглеждаме интересни и атрактивни, открием, че всъщност се чувстваме празни и двете минути слава не са ни донесли това, което сме очаквали. И пак сме сами и объркани за собствената си стойност, докато надпреварата навън продължава?

Ако събираме последните стотинки да си купим хляб, докато наши познати са получили повишение и пътуват около света?

И всички обещания, че живота трябва да е велик, че ние трябва да сме велики, че трябва да имаме всичко това .. Къде ли сгрешихме?

Това е напълно типичен сценарии и се случва всеки ден на хиляди хора. И той абсолютно не е трагичен, а много мъдър.

Истината е, че живота всеки ден, всяка секунда ни показва … че не може да бъде предвиден, манипулиран или насилен … и то най-вече не може да изглежда като смешните ни, понякога абсурдни представи.

Всъщност никой не е открил съвършения живот – този от списанията, филмите и очакванията на роднините. Понякога дори да изглежда, често зад кулисите въобще не е така. Нерядко зад полираните фасади откриваме, че хората не са щастливи, а дори страдат много повече от нас.

Никой не знае наистина какво прави.

Така е. Ако се замислиш … вкарваме толкова много енергия да поддържаме идеята, че знаем кои сме, какво правим и какво е живота, но когато той не върви според нашите очаквания … е време да се пробудим.

Има някои неща, които не можем да предвидим или насилим. И това са най-истинските неща – истинските приятелства, истинската любов, пробуждането за нашата същност.

Всички те са благодат.

Ако се замислиш, най-хубавите неща, които са ти се случили вероятно не са били планирани или очаквани … а просто подарени, непредвидени и някак вълшебни.

И ние често пропускаме тези неща всеки ден. Как? Заради нашите очаквания, заради нашите планове и идеали, заради нашите усилия да манипулираме ситуациите и това, което ни заобикаля.

Защото си мислим, че знаем по-добре. Знаем по-добре какво е правилно и хубаво. Знаем кое е добре за нас и кое не. А всъщност колко често се впускаме и вкопчваме в неща, които не са добри за нас и после плачем за тях. Но пак нещо ни спасява. Отново тази благодат не ни позволява да грешим прекалено много, само толкова, колкото е добре да израснем и да се научим, а понякога не се научаваме от малко и ни трябва повече.

Една жена дойде при мен и плачеше. Беше доста разстроена. Приятеля й я напуснал, а тя така вярвала, че той бил правилния. И тъй като чувства огромно напрежение, че е закъсняла със женитбата и децата и времето изтича, тя се чувства напълно отчаяна. Къде греши?

Как да й обясня, че любовта не е нещо, което можеш да пресметнеш и насилиш и че е по-добре да си сама, отколкото омъжена за грешния човек.
Да, тя казва, нейните роднини имат нещастни бракове, но поне имат бракове. Тя е мечтаела, че ще бъде единствена в семейството със щастливи взаимоотношения.

И тази идея й причинява най-много страдание. Собствените й идеи и очаквания.

Как да й обясня, че живота не е длъжен да задоволява нашите фантазии, но когато го оставим да ни води и да разкрие своята мъдрост, когато го приемем във всеки един момент, откриваме най-красивите и стойностни неща, откриваме истинския живот и това, което иска да се случи чрез нас.

Нито един път и нито едно преживяване не е еднакво за всеки.

Защо искаме да живеем по един и същ шаблон? Защо да правим всичко като всички и когато не се получава, защото може би живота има по-велики планове за нас ние страдаме и се обвиняваме.

Ако трябва да учим нещо, когато израстваме то не е, че трябва да се борим и стараем да следваме общоприетите модели на всяка цена и когато не се получава да изпадаме в депресия, че сме се провалили.

Не.

По-скоро да открием своето единство със живота и да присъстваме във всеки един момент. Да усещаме всеки един момент. Да се доверим на своята уникалност и да позволим на това, което е заложено в нас да разцъфти по своя собствен и уникален начин. И да оставим тази благодат да ни води, да ни води към истинските и стойностните неща и да се вслушваме в нея, когато падаме и тя ни помага да станем.

Истината е, че няма нужда да бъдеш като някой друг, когато можеш да бъдеш себе си.

Ако си спомням правилно историята за грозното пате, то страдаше, защото не беше като другите патета и през цялото време не осъзнаваше, че то е лебед. Защо да си пате, като си роден лебед? И кой ти е виновен, ако се обвиняваш, че не си просто пате?

Основната крачка към красивите и истинските неща е да приемеш. Да приемеш себе си, да приемеш това, което е в момента и да позволиш на това, което е сега да те води. Не да се караш с него да бъде такова, каквото си мислиш, че трябва да е … а да се смириш, да притихнеш и да откриеш … кой си … какво си … и какво ще се случи от това …
А следващата крачка никой не знае. Следващата крачка ще бъде изненада … защото сега твоята история няма да е по шаблона, който всички знаят … твоята история ще бъде само твоята история … и на никой друг …

Това е приключението, което животът ти предлага …

Photo by Der “Unmuthige” Fotograf