Ин и ян, ден и нощ, ад и рай – замисляли ли сме се някога над естеството на полярността, която сътворява живота и преживяванията ни на тази планета? Всичко съществува в дуалност – трябва да вкусим тъгата, за да оценим щастието, трудността, за да се насладим на лекотата, глада, за да ни е вкусна храната и тъмнината, за да се радваме на светлината.
Без напрежението, което създават полярностите не би било възможно никакво преживяване.
И в основата на дуалността сме ние – човешките същества, мъжът и жената.

Животът, както го познаваме, произтича именно от тази фундаментална полярност – мъжкото и женското начало. Цялото ни съществуване, самият факт, че сме тук в момента и четем тези редове е следствие от танца на полярностите.
За да съществуваме в хармония и единство е необходимо да приемем фундаменталното познание за естеството и природата на това, което сме и което ни заобикаля. Много се крие зад повърхността на това, което виждаме и колко още много може да преживеем и осъзнаем, ако се потопим и приемем себе си.

Неразбирането на полярността и основата на живота е довело до много недоразумения и страдание. От векове мъжът злоупотребява и изкривява качествата на жената, за да има власт над нея и по този начин унищожава своята собствена възможност за удовлетворение и щастие, не виждайки, че единствената възможност за мъжът и жената да бъдат щастливи и да градят хармонично общество е да видят и приемат себе си в светлината на своите различия, които всъщност са тяхна сила.

В резултат от тези недоразумения модерната жена изпада в другата крайност – да се откаже от своите качества и женска същност и да приеме мъжките, в свят на борба за надмощие и еманципация.
И в двата случая изкривявайки или потискайки женското начало и преувеличавайки и злоупотребявайки с мъжките качества ние се отдалечаваме от естествената хармония на нашата същност.

Истината е, че мъжът и жената са противоположности, но това, което сме пропуснали да видим и оценим е, че нашите различия не правят единия силен, а другия слаб, а ни допълват и са напълно равностойни. Когато не злоупотребяваме със своите различия, а ги разберем и обикнем, откриваме, че именно в тях се крие възможността за удовлетворение, щастие, пробуждане. Ако мъжът и жената в своята най-основна биологична функция имат потенциала да създадат чудото на живота, то колко много могат да постигнат, ако обединят своите полярности на ментално, емоционално и духовно ниво и използват своята сила да се издигнат над биологията и ума?


Древните учения виждат мъжкото и женското начало като допълващи се и равностойни противоположности.

Снимки Simeon Galabov Photography

Тоест те не виждат единия като по-силен или по-слаб, по-можещ или по-добър, а като напълно равни, просто притежаващи противоположни качества, които, са равностойни и се допълват, за да създадат преживяването на живота. И именно приемането и танцът на тези полярности крие възможността за истинска медитация, духовно пробуждане и себереализация.


Основните и фундаментални качества на мъжкото начало включват: сила, яснота, медитация, присъствие, творчество, лидерство, харизма, авторитет, действие, създаване на живот, грижа. За жалост егото изкривява тези качества и ги превръща в негативни и вредящи. Силата се изкривява в злоупотреба и доминиране, яснотата в осъждане, творчеството в амбиция, лидерството в контрол, харизмата в манипулация, действието в агресия и т.н.


Женските качества, от своя страна, се изразяват в мекота, приемане, отдаденост, любов, абсорбция, радост от това просто да бъдеш, търпение, интуиция, позволяване на събитията да се разгръщат без нужда от контрол, сензитивност, свободно изразяване на чувствата, естетика, връзка с вселената. Те са равностойни и противоположни, допълващи се с мъжките.

Жената е приемаща и интровертна в своята същност, докато мъжката природа е активна, екстровертна, даваща. Мъжът има основна нужда да отдава енергията си навън, докато жената има силата да приема тази енергия и да я трансформира в любов.

Един мъж може да се чувства пълноценен и удовлетворен единствено, когато неговата същност е абсорбирана и трансформирана от жената. Никое материално богатство и постижение не би му донесло това дълбоко спокойствие, което само женската обич може да му донесе. И все пак, в днешния свят виждаме колко неразбрано остава това. Колко често мъжът не вижда по-дълбоко от повърхността и третира жената като обект на мимолетно удоволствие. Това го оставя празен и заблуден, не осъзнавайки истинския потенциал на своята мъжка същност и не виждайки, че само чрез дълбокият реверанс и смирение пред женското начало може да получи шанс за истинско удовлетворение.

За жалост, както мъжките, така и женските качества биват изкривени.
И често това е постижение на неосъзнатостта на мъжа и неговата агресия. Днешната емоционална нестабилност на жената далеч не е нейно вродено качество, а по-скоро резултат от дългогодишна злоупотреба.

Неосъзнатостта и егото превръщат женската мекота в слабост, приемането в пасивност, отдадеността в подчиненост, любовта в ревност, абсорбцията в зависимост, радостта в мързеливост, сензитивността в роля на жертва, интуицията в параноя, естетиката във фиксация върху външния вид и т.н. И не само мъжете злоупотребяват със своя потенциал и различия в стремежа си да получат облага. Жените също изпадат в капани, които ги отдалечават от удовлетворението на това да живеят в своята същност. И така и те от своя страна подкрепят изкривяването на мъжките качества и потапянето все по-дълбоко в егото и неосъзнатостта. Използвайки своята красота и нежност много жени откриват лесен изход от задълженията и трудностите в живота. Не би било грешно една жена да се радва на грижата и силата на своят мъж, но когато това се превръща в манипулация и финансова и емоционална зависимост без истинска любов и единство и двата пола забравят истинската красота и пълноценност на взаимоотношенията.

От друга страна е модерно да се стресира върху равенство и еманципация. Жената решава, че за да има свобода и независимост трябва да се съревновава с мъжа и да прави нещата като него. За жалост това рядко носи истинско, дълбоко удовлетворение, защото самата природа на жената е различна, нейната сила не е в агресивните действия, доминирането и целеустремеността, и приемайки тези качества, изземайки основните функции и качества на мъжа тя обрича и двамата на неудовлетвореност.
 
Равенство не значи да бъдем еднакви и няма да се постигне, когато жената приема мъжки качества. Истинската еманципация е в осъзнаването и приемането на нашите различия и разбирането и уважението на истинските женски качества, които са напълно равностойни с мъжките.


Една жена може да бъде щастлива и удовлетворена, когато приеме силата на своята женска същност, без съмнения и угризения и живее в хармония с мъжа – не като негова подчинена или конкурент, а като негов равностоен партньор.


Мъжът от своя страна не бива да забравя, че жената трябва да бъде приближавана като храм – с уважение, смирение и реверанс. Само тогава може да бъде допуснат до райската градина на нейното сърце и да открие истинското щастие отвъд дуалността.


Осъзнатостта е единственият лек за човечеството. Когато и двата пола надмогнат изкривените идеи на егото и приемат своята същност, допълвайки се равностойно със своите силни страни и живеейки в хармония с природата, ще имаме възможността да зърнем истинското естество на вселената.

Танцът на полярностите е източникът на съществуването. Нашите различия в никакъв случай не са случайност или грешка, а по-скоро подарък и възможност за израстване, пробуждане и удовлетворение. Както не може да оценим щастието, ако не сме вкусили тъгата, не може да оценим храната, ако не сме били гладни, не може да оценим благоденствието, ако не сме срещали трудности, така и не може да оценим пробуждането и мъдростта, ако не сме изпадали в заблуда и не може да видим единството, ако не сме преживели дуалността.