Когато бях малка често обичах да седя и да съзерцавам себе си. Изглеждаше ми, че има нещо мистично и много красиво в цялото това чудо наречено живота и бях дълбоко решена да го открия. Когато питах хората около мен за напътсвие изглежда обаче на никой не му изглеждаше толкова интересно,  сякаш те бяха забравили, че живеят в абсолютно чудо всеки ден. Бяха загубили невинността на това да виждат магията и величието на собствената си природа.

Това не ме обезкуражи, а напротив … трябваше да открия пътя сама към разгадаването на мистерията. И така започнах да се питам какво ли е медитацията, какво ли значи да откриеш себе си и как по-точно става това.

Открих разни четива, които трябваше да ми дадат отговор, но всичко, което се получи е, че само се обърках и изглежда не беше това. Те правеха всичко да изглежда сложно, че чак страшно, прекалено далечно и в разрез с реалността и нормалния живот.

Години по-късно се усмихвам, пишейки тези редове, защото всъщност е много просто. Ако има нещо изключително просто и достъпно на тази планета то е медитацията и да откриеш себе си.
Защо? Защото не трябва да правиш нищо, абсолютно нищо да бъдеш това, което вече си, просто трябва да разпознаеш и осъзнаеш какво те е разсейвало, какво е стойностно, какво ти дава мир и кое е заблуда и те отдалечава от себе си.

Когато първо човек се обърне към духовна литература може би всичко изглежда много сложно – прекалено много техники и нива на извисяване и сякаш, за да бъдеш духовен трябва да отречеш живота и света и да станеш монах, да отидеш да живееш в пещера и един вид да напуснеш обществото. Но това, което ще ти кажа е, че за да бъдеш истински осъзнат и в мир със себе си не ти трябва нищо и ако нещо е прекалено сложно и ти дава прекалено много стъпки и те кара да губиш време в обещания за бъдещ напредък, вероятно не е напълно истинно.


Какво тогава е медитацията и как да стигна там?


Медитацията е нещо просто, невинно и красиво и преди всичко естествено. То е дори по-естествено от всичко друго, то е толкова естествено като това да дишаш. Медитацията е основата на живота. И ако някой мисли, че медитацията те отделя от истинския живот и те кара да станеш отшелник най-вероятно си няма идея какво е медитацията.

Вярвам, че едно време хората са били толкова невинни, истински и осъзнати, че са живели в пълна хармония със себе си и живота, в единство и неща като медитация, йога, просветление са били просто нещо спонтанно и нормално като това да си измиеш зъбите. Но когато е започнало да се развива егото и лека по лека тъмнината на егоизма е започнала да пуска корени  в сърцата на хората и да обзема тяхното същество очевидното е престанало да бъде вече толкова очевидно. И така са се родили техники и школи, сложни доктрини, дебели книги – да ни покажат отново това, което е точно пред очите ни, но което заслепени от желанията не можем вече да видим.

Как да се върнем там от където никога не сме си тръгвали?


Да откриеш себе си е парадокс. Защо? Защото ти никога не си загубвал това, което си, но за момент си започнал да сънуваш, че си нещо друго. Когато един мъж в съня си, лежейки в спалнята си в София сънува, че е на пътешествие в далечни страни и прекосява Хималаите, измръзвайки по пътя и може би попадайки в буря с потенциално фатален край, и изведнъж се събуди … колко далеч е отишъл от леглото си?

Един вид това се случва и когато се събудим от съня на егото и живота, който познаваме с неговите обещания за щастие утре, което никога не идва.

Истината е, че всичко е тук, сега в този момент. За да го видиш не трябва да развиваш нещо в бъдеще, а по-скоро да оставиш всичко за момент, което те отделя от сега.


Спри прожекцията.


Случвало ли ти се е, когато седнеш да си почиваш и всъщност лека по лека да започнеш да фантазираш? Телевизора и компютъра са изключени, но прожекцията в ума ти продължава – развиват се всякакви сценарии – първо неща, за които мечтаеш, а после такива от които се страхуваш. Развиват се случки, които искаш да избегнеш и започваш да кроиш планове как това да не ти се случи. После се сещаш за нещо, което искаш да имаш и разработваш стратегия как да го получиш. И така … до безкрай. Механизма почти винаги в основата си е един и същ – това, което искам и това, от което ме е страх – безброй сценарии и филми, които често никога не се случват, но в главата ти може всичко да се случи.

Медитацията? Медитацията е да спреш филма. И преди всичко спираш филма, когато видиш, че той няма абсолютно никакъв смисъл. И още медитацията е да живееш в реалността (противоположно на вярването, че медитацията те отделя от реалността и те прави отшелник). Защото какво преди всичко е реалността – най-повърхностно реалността е преживяването в момента, фактическото преживяване в момента, а не интерпретациите и илюзорните сценарии, които никога не се случват.

Потапяйки се в преживяването в момента ти се потапяш все повече в реалността, където мислите изчезват и единственото, което е истинско е този момент тук и сега … и когато си изцяло в момента започваш да виждаш, че той никога не е бил това, което си си мислел … и изведнъж … бум … нещо се преобръща и ти просветва … и се събуждаш от сценариите … и изведнъж няма нищо … или по-скоро няма никой … в теб … няма личност, а само чисто пространство на спокойствие, радост, безграничност и преживяване.

И тогава виждаш, че медитацията е всъщност да бъдеш себе си. Всеки един момент е медитация, когато си осъзнат за себе си като пространството, в което могат да се случат хиляди измеслени сценарии, но което никога не е докоснато от нито един от тях.

Ако има някаква техника тя е единствено, за да ти помогне да изключиш телевизора в главата си. Но кой е най-лесния начин да го изключиш? Когато видиш, че всички прожекции са безсмислени.

Мъдростта спира филма.

Учители често дават пример с това, ако си вървиш на разходка из гората и изведнъж видиш на пътя огромна змия … и замръзваш от страх и не знаеш какво да направиш. Тогава идва местен и ти казва: „Хей, спокойно знам го, това е само въже, спокойно, ела да видиш.”. Ти поглеждаш и осъзнаваш, че наистина е било само въже. Тогава още ли ще те е страх и ще бягаш? Не, ще си продължиш. Когато видиш илюзията като илюзия тя губи своята сила или най-малкото престава да ти е толкова интересна.

Когато разбереш механизма на това постоянно да мислиш неща, които реално не съществуват или които никога няма да се случат … разбираш, че малко няма смисъл от цялата работа. Тогава каква техника ти е нужна, когато загубиш интереса към безсмислените хаотични фантазии? Те просто спират. Постановката се разгръща само, когато има кой да я гледа и да й се удивлява. Когато няма публика в крайна сметка актьорите слизат от сцената и си отиват вкъщи.

Колко измислени битки сме водили в ума си, които никога не са се случвали? Пазили сме се от неща, които не съществуват. Фантазирали сме за наслади, които не ни трябват. Какво ли не, вместо да виждаме какво е истински тук и сега, в този момент и да живеем цялостно, в единство с това, което реално се случва.

Медитацията е да се потопиш в преживяването. Всяко едно действие може да е медитация, когато го изживяваш изцяло, без постоянни коментари и интерпретации.

Когато пиеш чай, потапяйки се в нюансите на сетивата, това ти помага да си в момента и е вид медитация.
Когато се разхождаш в гората с притихнал ум, вдишвайки полъха на листата … това е медитация.
Когато си взимаш вана или душ и усещаш само топлината на водата – това е медитация.
Когато гледаш в очите на любим човек и целия свят спира около теб – това е медитация.
Когато си просто тук и сега в момента, без да следваш мисли и сценарии за минало и бъдеще … това е медитация.

Медитацията това е изкуството да бъдеш истински и да бъдеш себе си. Изкуството да танцуваш с това, което ти поднася живота. И изкуството да разпознаеш, че всъщност ти си единството на Битието.

Снимка: Диляна и Низар Хеза